Прошката е добродетел на смелите – благороден акт на действие, който извършваме съзнателно, когато се опитваме да надмогнем нашето его. Ако желаем да простим на себе си или на някого, то навярно сме стигнали до извода, че трябва да поемем отговорност за да се освободим от мисли за наше или нечие друго прегрешение, пораждащо отрицателни чувства като гняв, враждебност, омраза, отмъстителност и прочие, които от своя страна създават здравословни проблеми.
Прошката ни помага да се фокусираме повече върху настоящият момент и да продължим по-леко напред след като сме детоксикирали своето съзнание от тежки отровни мисли и чувства . Да простим на самите себе си означава да прогоним разрушителни чувства като самообвинение и самоосъждане, които ни вредят и ограничават. Нека не забравяме, че всички сме обикновени хора, допускащи грешки и нашето съществуване е също толкова значимо, колкото на другите.
„Да грешиш – човешко, да прощаваш – божествено“ – Александър Поуп
Разбира се, трябва да разграничаваме прошката от мазохистичният опит системно да пренебрегваме себе си с други хора, които целенасочено се стремят да ни вредят. Хора, които съзнателно вредят на другите не желаят да водят разумен живот и не заслужават нашето внимание, тъй като ние сме се фокусирали върху други постижения.
Прошката е ментална свобода. А вие простихте ли си?
Независими писания 