В днешните времена на дигитализация, освен чрез наркотици, алкохол и храни с много захари, умът ни може да привикне и към отделяне на завишени количества на „хормонът на щастието“ чрез игри, гледане на любими сериали, порнография и други изкуствени дигитални стимуланти.
В един момент, ние си изграждаме навик да получаваме повече количество „щастие“, което се оказва изкуствено и не е в наша полза. За да предотвратим това, ние трябва да забележим какво правим в нашето ежедневие и какви са източниците ни на щастие – дали са естествени или изкуствени. Когато отбележим изграждане на навик към ежедневно получаване на изкуствено щастие, единственият начин да го предотвратим е да обърнем процеса и да заместим това получаване с други стимули.
Тези други стимули могат да бъдат физически упражнения, повече сън, полезни за нашето развитие информация и задачи, по-голяма социална активност и общуване, разходки из природата и прочие.