Защо трябва да си простим?

Прошката е добродетел на смелите – благороден акт на действие, който извършваме съзнателно, когато се опитваме да надмогнем нашето его. Ако желаем да простим на себе си или на някого, то навярно сме стигнали до извода, че трябва да поемем отговорност за да се освободим от мисли за наше или нечие друго прегрешение, пораждащо отрицателни чувства като гняв, враждебност, омраза, отмъстителност и прочие, които от своя страна създават здравословни проблеми.

Прошката ни помага да се фокусираме повече върху настоящият момент и да продължим по-леко напред след като сме детоксикирали своето съзнание от тежки отровни мисли и чувства . Да простим на самите себе си означава да прогоним разрушителни чувства като самообвинение и самоосъждане, които ни вредят и ограничават. Нека не забравяме, че всички сме обикновени хора, допускащи грешки и нашето съществуване е също толкова значимо, колкото на другите.

„Да грешиш – човешко, да прощаваш – божествено“ – Александър Поуп

Разбира се, трябва да разграничаваме прошката от мазохистичният опит системно да пренебрегваме себе си с други хора, които целенасочено се стремят да ни вредят. Хора, които съзнателно вредят на другите не желаят да водят разумен живот и не заслужават нашето внимание, тъй като ние сме се фокусирали върху други постижения.

Прошката е ментална свобода. А вие простихте ли си?

Аспекти на коронавируса – част 2

След като разгледахме в резюме за коронавируса в първата статия, във втората част ще си позволя да наблегна на собствен анализ – отново в резюме, като, разбира се, ще продължа да пиша по темата.

След първата част, която публикувах преди около два месеца се изясниха доста неща в глобален план. Като започнем от сформирането на НОЩ (национален оперативен щаб) и стигнем до световните промени, които се усъществяват и ще продължат да се усъществяват.

Наред с доста ерудирани лекари, на нашите екрани се появиха и доста кадри без медицинско образование, които несъмнено играят важна роля в разпространението на информация относно пандемията и процедирането по време на такава. Забелязва се, че професори-вирусолози отричат „яростта“ на вируса при хора със здрава имунна система. Разбира се, при хора с хронични и съпътстващи болести здравето е рисковано – както при всеки друг вирус или настинка. Успяхме да видим и да усетим облъчване със страх от екраните – умишлено или не – вие преценете. Живеем във времена, в които медиите са главен фактор за информация, която влияе върху нашите нагласи, затова е добре да ае съхраним, като се позоваваме на нашите анализи.

Какви промени се случиха през изминалите месеци? – главно рестрикции, като някой от тях вече преминаха от извънредното положение в постоянни закони. Затворихме се в къщи, нямахме право да ходим сред природа(паркове и гори), изградиха се кпп-та, маските станаха наш битовизъм. Тук искам да вметна, че доста лекари и вирусолози споделиха, че трябва да се изолират единствено възрастните хора, а младите да преболедуват и изградят имунитет.

Разбира се, има и позитивни резултати от пандемията – планетата си отдъхна, хората се сплотиха и оцениха някой човешки ценности. От здравна гледна точка се разбра, че слънцето като източник на витамин Д е сред едни от най-полезните фактори за заздравяване на имунната система, в съвкупност с морето би бил един могъщ източник на здраве.

Изплуваха наяве и доста теории. Някой от тях като проводник на вируса биха могли да бъдат – мръсният въздух, 5G антените като фактор за отслабване на имунната система като мощно средство за излъчване на радиация и прочие.

Не мисля да задълбавам в негативен аспект. Според мен вирусът е изкуствено създаден и умишлено изпуснат от контрол. Знаем и разбираме, че след пандемия светът няма да бъде същия. И това събитие е подготвено и не е изненада за глобалният управляващ елит. Кризата е глобална, целяща централизация, ниски доходи и ло-голям контрол. Вече сме свидетели на случай прекратяване на животи поради липса на средства.

Заговори се за изчезването на парите под формата на хартии, масова ваксинация и чипизация и прочие. България вече се вклчи със 100 000 евро в търсенето на ваксина срвчу covid-19

Предстои разкриване на много нови технологии, които са били засекретени доста дълго време. Дали ще бъдат използвани за развитие на човечеството – в градивен аспект, предстои да разберем. Бяхме свидетели на изстреляането на десетки спътници в космоса, както и все по-чести се лансира появата на извънземни същества чрез predictive programming(пример за коронавируса: тържеството по случай олимпийските игри през 2012г.)

Историята показва, че преди да навлезе в ход нов световен ред е нужно да се случи нещо глобално – като пандемията. Знаем едно със сигурност – благодарение на тези технологии, човечеството може да процъфти или да попадне под тотален контрол – товя зависи от всеки един от нас.

Очаквайте 3-та част. До тогава спазвайте лична хигиена и подлагайте на съмнение всяка новина от зависимите медии, тъй като живеем във времена преди всичко на информационна война.

Изкуствено повишаване нивата на допамин

В днешните времена на дигитализация, освен чрез наркотици, алкохол и храни с много захари, умът ни може да привикне и към отделяне на завишени количества на „хормонът на щастието“ чрез игри, гледане на любими сериали, порнография и други изкуствени дигитални стимуланти.

В един момент, ние си изграждаме навик да получаваме повече количество „щастие“, което се оказва изкуствено и не е в наша полза. За да предотвратим това, ние трябва да забележим какво правим в нашето ежедневие и какви са източниците ни на щастие – дали са естествени или изкуствени. Когато отбележим изграждане на навик към ежедневно получаване на изкуствено щастие, единственият начин да го предотвратим е да обърнем процеса и да заместим това получаване с други стимули.

Тези други стимули могат да бъдат физически упражнения, повече сън, полезни за нашето развитие информация и задачи, по-голяма социална активност и общуване, разходки из природата и прочие.

Егрегори – значение и метод на действие

Егрегорите са колективно формирани глобални мисъл-форми, които биха могли да повлияят на хора с общи интереси в определена посока. Благодарение на тази колективност, индивидуалната личност без цел и посока би могла лесно да бъде „приобщена“ към определен кръг от хора с определени нагласи. Бих искал да фокусирам вниманието върху част от онези егрегори, които действат като разрушителни програми. Някой от тях биват съчетавани.

Наркотици(вкл. Алкохол), чалга култура, разврат, хазарт, консуматорство. Всички тези „форми на разпускане“ представляват ментално оковаване до зависимост и подчинение на човешката душа. Този процес на изкуствено удоволствие е саморазрушителен.

Няма да се спирам на всяко едно от тях, но е факт, че наркотиците и фармацевтиката са сериозен бизнес – първите такива за подрастващата младеж, а вторите – за по-възрастни хора. На доста от нас е ясно, предполагам, че хапчетата потискат симптомите и не лекуват първопричината. До колкото цигарите и алкохола – те са легални, но взимат много повече жертви от нелегалните такива. Свидетели сме и на доста канали с чалга музика, както и лансирането й по дискотеки и заведения. Вредните ефекти от нея са ясни по отношение на облекло, начин на мислене и поведение. Разврат е загуба на ценностна система и ни програмира да губим жизнената си енергия в преследване на фалшиви цели, постижения и прочие. Що се касае до захарта – отново загуба на енергия, която може да помете със себе си нашите средства.

Съществуват и позитивни егрегори. Когато няколко човека си поставят висша задача – например да помогнат на себе си, на други хора, природата и прочие.

Факт е, че няколко хора, действащи в определена посока образуват колективна сила, в зависимост от своите начинания. Факт е, че психическите усилия на хората могат да изберат насока в градеж или деструкция.

Живот на село – какви са предимствата? – част 1

Живеем в интензивни времена на бързо развиващи се технологии, все по-динамично ежедневие и се учим как да просперираме в урбанизираните среди. Дали този начин на живот би задоволил представата на всеки?

Свидетели сме на времена, в които реалността и представата за българските села са – пусти улици, рушащи се къщи, битова престъпност и забравени от своите роднини старци, които са свидетели и може би последно поколение на един живот, който е близо до природата и естествен начин на живот.

За някой от нас, интересът към селският начин на живот не е угасвал, както и желанието да се доближим до естествените условия и спокойната среда сред природата. Разбира се, това не изключва личната отговорност, напротив – тя е много по-засилена, когато се касае до оцеляване без някой удобства на съвременният свят. За да оцелее там, човек трябва да бъде осъзнат и отговорен, що се касае до резултат, който зависи изцяло от сибствени усилия.

Феноменът, при който хората се завръщат от градска към селска среда на живот се нарича „дауншифтинг“, или на български казано – превключване на по-ниска предавка. Въпреки, че на село се живее активно и работата е безспирна, то стрес фактора спада, що се касае изцяло до резултат от нашата работа – не от работодатели, шефове и началници, а лично от нас самите в лицето на успеха, изграден от нашият собствен труд.

Живота в града ни предразполага да сме по-прикрепени към зоната си на комфорт, която от своя страна ни спъва като личности и убива нашият живец. Така, дори и привидно позитивни фактори като удобство – банки, магазини, ресторанти, сервизи и какво ли още не – се оказва ни изиграва лоша шега. В съвкупност с мръсният въздух и стресови фактори се превръщаме в машини за оцеляване.

В крайна сметка целта не е да достигнем до определен брой години, а да изпълним животните си с качество и смисъл. В една селска среда, изкуствените източници на забавление биват заменени с естествени такива, които облагородяват нашето жизнено състояние.

Когато нашето жизнено състояние се привежда до минимум и се примиряваме с пагубното действие на околната среда върху нас, то има вероятност да попаднем в болнично заведение, било то психиатрия, онкология и прочие.

Предстои още по темата…

Аспекти на коронавируса – част 1

Новият коронавирус Covid-19, първоначално е открит и се развива в Китай, в град Ухан, като първата инфекция е регистрирана през декември, 2019-та година и вече се наблюдава в над 30 страни – нов щам вирус, който се регистрира за пръв път и при човеците.

Коронавирусите са голямо семейство от вируси, които са способни да причинят заболявания от лека настинка, до по-тежки последици с летален край, в зависимост от общото здравно състояние на човека и неговата възраст.

По официална информация, новият коронавирус циркулира и масово се разпространява между животните, но в случая вече е засегнат и човекът, като заразата се предава от човек на човек, по капково- въздушен път, т.е. чрез кашлене, кихане или издишане върху друг човек.

Данните за този вирус са ограничени за сега, но първоначалната информация е, че генетично наподобява и е свързан с тежкият респираторният синдром SARS-CoV (ТОРС), регистриран през 2003-та година, като статистиките сочат един смъртен случай на 10 човека. До момента се твърди, че новият щам е също толкова заразен, но по-безобиден от ТОРС. Фактите показват, че вече сме свидетели на заразени жители и от европейските страни.

Относно инкубационният период – това е времето през което сме направили контакт с болният до появата на първите симптоми, които могат да се появят между 2 и 12 дни. Вирусът може да се разпространява без да са налице видими симптоми и без дори хората да подозират, че са заразени, което прави вируса по-трудно откриваем, съответно и по-достъпно придаваем.

Симптомите са като при обикновените сезонни вируси – висока температура, кашлица, затруднено дишане, мускулни болки или болки в гърлото, бъбречна недостатъчност, отпадналост, като хората с хронични заболявания(сърдечни, чернодробни, респираторни) са по-предразположени към инфектиране.

Навременното диагностициране би било превантивна мярка срещу развиване на пневмония, остър респираторен дистрес и други по-тежки последици от развитие на заболяването. Освен хората със съпътстващи ги хронични заболявания, по-голяма предразположеност към развитие на болестта имат малките деца и възрастните хора. При пациенти над 80 години, смъртността е около 15%, от 70 до 80 години – около 8%, от 60 до 70 – около 4%, от 50 до 60 – около 1,5% и прочие. Смъртността при мъжете е с около процент повече от тази при жените – около 2 5%. Здравите хора биха могли да се възстановят до седмица.

До момента, за превенция от заболяването се използват методите за лечение както при обикновените вируси, т.е. избягването на присъствие при големи тълпи от хора, пазене на строга лична хигиена, консумиране на повече плодове и зеленчуци, както и прием на течности, носене на маска и прочие.

До сега е известно, че в Китай са открили антидот. Въпреки това, ако сме боледували веднъж от този коронавирус е възможно безпрепятствено да го прекараме отново. Диагностицирането до момента също е затруднено. Въпреки това, в България вече има определена бройка тестове за диагностициране, като един такъв струва около 200 лв.

Дали това е случайна зараза от консумиране на заразено животно(прилеп) , или е поредният трик на фармацевтичната индустрия за солидни приходи чрез насяване на психоза? Дали вирусът е биологично оръжие създаден в изкуствена лабораторна среда? Дали това е съвременна търговска война, тъй като карантината и превантивните мерки обезлюдяват градове и преустановяват работата на големи фабрики и спиране производство на стоки известни брандове? Дали е с цел редуциране на населението, или е съвкупност от няколко цели и идеи – тук можем да гадаем и да изчакаме времето да покаже.

Въпреки големият брой смъртни случай, нека не забравяме, че не трябва да се паникьосваме, а просто да поддържаме добра лична хигиена и да се предпазваме чрез чисто съзнание и спокойствие.

Пазете се и очаквайте още информация по темата!

Защо трябва да бъдем благодарни?

Когато изпитваме благодарност се чувстваме добре. Когато прекалим с ненаситността, ние започваме да искаме още и още. Свикването с консуматорската жажда в ежедневието води до безразличие, а всеки един ден е уникален и различен. За да изпитаме благодарност трябва да практикуваме благодарност. Това от своя страна може да ни помогне постепенно да излизаме от своята зона на комфорт и да се надграждаме като личности.

За какво може да бъдем благодарни? Можем да изпитваме благодарност като започнем от най-простите неща в живота – за това, че се събуждаме пореден ден и имаме възможност да стареем и трупаме опит. За това, че имаме възможност да бъдем пълноценни и да използваме своите сетива и обоняния, за покрива над главата си, за храната и водата, за работното място и като цяло – за това което сме и което имаме. Изборът е изцяло наш! И не струва нищо, а печалбата е ценна – щастие! От всяка една негативна или сложна ситуация може да изпитаме благодарност. Нека се замислим – колко хора имат възможност да изпитат благодарност за това което имаме ние?

Така или иначе, „лошите” неща се случват в живота ни и не можем да ги избегнем. Дори да не знаем причината за някоя сполетяла ни беда, когато изпитваме благодарност рано или късно отговорът ще се появи. Освен това, бъдейки благодарни ние се учим да приемаме, трансформирайки нашето виждане за „лошото” в „добро”, което ни помага за значително смекчаване на стреса и напрежението в ежедневието, като започваме да долавяме смисъла в несполуките.

И така, за какво благодарихте днес?